Община Трън, Пернишка област, е територия на много села в страната и едно от тях носи името Реяновци. Планинският район на селото обуславя развитието на туризъм, макар и в не такива големи размери в сравнение с други кътчета на България. Смесените гористи местности, разположени във вътрешността на Руй планина се считат като място, където винаги може да се намери малко отдих сред природата. Вуча Бара, десен приток на река Ерма, протича в непосредствена близост до населеното място. Вуча Бара е известна още и като Буховска Бара и си остава най-известният воден басейн на селото. Историята на селото е твърде богата и разнообразна, защото започва развитието си още от епохата на древността. Селището във въпросния период се определя като българско от стар тип. Името му се среща официално за пръв път в един от многобройните османски документи, датирани към 1453-та година. Точно тогава официално идва краят на Константинопол, символизиращ мощта на Източната римска империя.
В годините след петнадесети век изчезва безследно цяло едно село, като остава единствено не неговото име, а наименованието на една от махалите му. Сабалъевци е пряко свързано с Реяновци, защото по неговите земи личат останки от стара рмска вила. Възможно е въпросната вила да е още от епохата на Ранна Византия – там има зидове и керамика. Не бива да се забравя значението и на откритите съдове, които са най-красноречивото доказателство за следи от живот. Монените от своя страна са символ на развивана търговия, а има и още една интересна подробност. Близо до мястото на махалата има селище, разположено в местност с името Селище. Неолитната епоха доказва, че в района се е развивала дейност от човешки същества. По това време, както е добре известно от историческите справки, на мода са били римските и тракийски племена. За да се изхранват, и двете групи се занимават с неща като рударството. От него и до днес са останали запазени предмети, сред които най-вече пещи и шлака. Ако трябва да разширим темата за османските документи, значение има един с давност от 1451-ва година. Раяловци и Раялуфча са още два от вариантите с име на населеното място.
Раяновче и Раяновча пак са популярни версии за името на Реяновци, но като че ли най-достоверна е една версия, свързана с личното име Реан. През 1570-та година името е записано в един от османските документи, които описват живота и дейността в санджака в кюстендилска област. По това време селото административно принадлежи именно към въпросната област. Реян и Раян са фонетично свързани помежду си наименования. Неговите корени пък трябва да се търсят в Райо, а от там може да се отправим етимологично и към идеята за съществуването на Рай. Рай е деятелен и винителен падеж за името Райко или Райо, а с него за известен период от време се свързва народното название за слънцето. През 1571-ва година в Косовския съседен санджак отномо има отбелязани няколко свързани помежду си имена, близки до оригиналното наименование на селото. Сред тях личат например Раяшин, Райета, Раян, Раяш и някои други.
